Писане за уеб

Писането за уеб се базира на няколко основни принципа:

• Краткост
• Сканируемост
• Структуриране на хиперлинковете

Краткост

Четенето на текст от екрана на компютъра е почти 25% по-бавно сравнено с четенето от хартия. Дори потребители, които не са запознати с резултатите от проучвания по темата споделят, че чувстват неудобство при четене на текст от екран. В резултат на това, хората не са склонни да четат много текст от екрана на компютъра и затова текстът при комуникацията от компютър трябва да бъде с около 50% процента по-малко от текста, който би бил отпечан на хартия. Дължината на текста също така е пряко свързата със скролирането, което се налага онлайн потребителите да правят за да прочетат целия текст, а те не са склонни да скролират.

Лекотата за възприемане на текст от екран се очаква да се подобри в бъдеще заедно с развитието на технологиите на дисплеите и би трябвало да се изравни на лекотата на възприемане на текст от хартия, когато дисплеите достигнат възможностите на печатните носители на информация.

Сканируемост

Тъй като е по-трудно да се чете текст от екрана на компютъра и понеже онлайн потребителите по правило са по-нетърпеливи, читателите на текстове онлайн по-скоро не четат текстовете напълно, а сканират използвайки ключови думи в текста, отделни изречения и абзаци, които са им интересни, като някои пасажи биват пропускани.

Прескачането по време на четене е факт от уеб културата в момента, който е потвърден от безбройни изследвания на ползваемостта, така че пишещите за уеб трябва да имат предвид този факт и да пишат за сканируемост като спазват някои прости правила.

• Структуриране на статиите с помощта на две и дори три нива на заглавията (общо заглавие на страница плюс подзаглавия). Вложените едно в друго заглавия са полезни за посетителите с нарушено зрение и използващи екранни четци.
• Използване на смислени наместо симпатични заглавия, т.е. прочитането на заглавията да информира посетителите за какво всъщност става въпрос в озаглавения пасаж.
• Използване на наблягане и подчертаване на думи в текста, което да ги отличи в очите на потребителите.

Структура на хиперлинковете

Текстът трябва да бъде кратък, но без това да става за сметка на дълбочината на съдържанието като информацията може да бъде разделена в отделни части свързани чрез хиперлинкове. Всяка отделна страница може да бъде кратка и въпреки това пълният набор от страници да съдържа много повече информация сравнено с възможностите на печата върху хартия. Дълги и подробни допълнителни факти могат да бъдат отделени в отделни страници и по същия начин всякаква информация от второстепенен интерес за потребителите може да бъде изместена и достъпна чрез връзка.

 (По материали на Якоб Нилсен, useit.com)