Та това е блогът. Преобладава информация за информацията. Не всичко се задържа тук - само това, което успее да се помъкне през филтъра ми за валидност във времето. Това значи, че го преглеждам регулярно и премахвам нещата, които вече нямат място тук като гледам да добавям и нови.
Google е най-големият източник на интернет трафик според доклада за 2009 на интернет обсерваторията на Arbor Networks.
Само преди пет години, интернет трафикът е бил поравно разпределен между десетки хиляди мрежи. Преди две години, 15 000 мрежи са генерирали около половината от интернет трафика, а днес 100 мрежи са произвели 60% от онлайн трафика.
Днес най-големият източник на интернет трафик е Google с 6% от трафика в световен мащаб.
Още интересна информация и за употребата на протоколи в Интернет може да се види в оригиналната публикация.
xCSS e CSS фреймуърк, който използва PHP за да направи по-лесно разработването на сложни стилови структури с обектно-ориентиран подход.
Използването на този фреймуърк може за спест доста време чрез например:
използване на променливи
интуитивна CSS структура
преизползване на каскади от стилове
xCSS използва PHP 5 за да работи и се конгигурира чрез вкарване на няколко реда код в уебстраниците. Този фреймуърк не използва много системни ресурси, не е сложен за научаване и може да се интегрира с лекота в съществуващи приложения.
Реших да погледна какво хората из туитър наричат „хуй“ и „кур“ из така интересните резултати от търсене, но не съобразих, че на руски и двете думи съществуват макар и по различен начин. Както хуя си е „хуй“ на руски, така „кур“ е склоненото множествено число на „кокошки“. Та така наречените „братушки“ властват по всички параграфи и дори се забавляват като пускат несвързани туитове (пример за една дума-хуй) наситени с тези названия на члена мъжки.
Ето едно скрийншотче описателно.
А сега още малко с могъщата дума „кур“.
Отново уви, но за „ташак“ - там водим.
За българските мръсни имена на женския полов орган не съществува нищо - не се блъскайте, но на руски... премного.
Но огромното мнозинство от книгите, които някога са били написани, е недостъпно за всеки освен за най-упоритите изследователи в най-добрите академични библиотеки. Книгите написани след 1923 бързо изчезват в една литературна черна дупка. С някои редки изключения, човек може да си ги купи в малкия брой години, в който се печатат. След това могат да бъдат намерени само в изчерпващи се количества в библиотеките и магазините за книги втора ръка. С течение на времето, договорите биват изгубвани и забравяни, автори и издатели изчезват, а притежателите на правата е невъзможно да бъдат проследени.
Неизбежно, няколкото оцелели копия на книгите са оставени бавно да се разпадат или изчезват в пожари, наводнения или други бедствия. Когато бях в Станфорд през 1998, наводнения унищожиха десетки хиляди книги. За нещастие такива събития не са случайност - подобно наводнение се е случило в Станфорд преди 20 години. Това може да се прочете в „The Stanford-Lockheed Meyer Library Flood Report “ (б. пр. доклад за наводнение) публикуван в 1980 година, но самата книга вече не съществува.
