Стефан Кънчев в ColourLovers
Стефан Кънчев има статия посветена на творчеството му в COLOURlovers. Творчеството му е особено подходящо за сайт като на влюбените в цветовете. Следя какво излиза там и мога да кажа, че не са много личностите, които присъстват там самостоятелно.
Приятно четене, а ако някой не знае кой е Стефан Кънчев, може би от родените след 1989, ето малко повече информация от сайта на твореца направен от добри хора.
КЪНЧЕВ, Стефан Киров — график-приложник, народен художник (1971). Роден на 6.VIII.1915, Калофер. Син на иконописец. Учи (1940–1945) стенопис в Художествената Академия, София, при проф. Дечко Узунов. Работи във всички области на приложната графика. Автор е на много корици на книги с народни приказки, плакати, запазени фабрични и търговски марки, новогодишни и др. честитки, рекламни страници, луксозни бланки и писма, пощенски марки, етикети, опаковки и др. Творчеството му, за което черпи идеи и мотиви от народната традиция, се отличава с богато въображение, спокойна и ясна композиция, сполучлива връзка между шрифт и образ, изчистени форми, оригинални художествени идеи, които напълно изчерпват съдържанието на творбата. В цветните творби също ясно се проявява неговото голямо професионално майсторство. От 1945 участва в много изложби и биеналета в България и в чужбина: Белград, Будапеща, Берлин, Москва, Варшава, Бърно, Любляна, Ню Йорк — I световна изложба на запазената марка; участва с 23 творби от всичко 250 от цял свят, и др. Урежда самостоятелни изложби в София, Москва, Прага, Берлин, Варшава, Будапеща, юбилейна изложба в София (1975). Печели многократно конкурси за шрифт, плакат, запазени марки, честитки, телеграми, оформяне на книги и др. произведенията му се ползват със световна известност и името му фигурира в най-големите енциклопедии по приложна графика. Награден е с ордените „Кирил и Методий” — I степен (1956, 1963, 1969), „Червено знаме на труда” (1965), „Народна република България” — II степен (1975). Наградата за плакат и приложна графика „Александър Жендов” (1973) и др.
Източник: Енциклопедия на изобразителното изкуство в България, София, 1981г.