Уебсайт ръчна изработка
По малко от разни неща
Този сайт е преживял много метаморфози. Преди време ползвах CMS системи като WordPress и Radiant. След това написах своя собствена системка, но това винаги изискваше да ползвам хостинг акаунт с база данни.
Напоследък ползвам един npm модул за генериране на статични сайтове от файлове. Казва се wintersmith и дава чудесна възможност да се ползват GitHub Pages за хостване на съдържанието. Повече информация как се ползват тези неща може да се намери през линковете.
Има само един проблем - удобното публикуване в gh-pages бранча.
Последно се спрях на следния вариант:
- Изпълнява се build командата за да получим статичния сайт в директория build
$ wintersmith build
- Премахваме remote бранча gh-pages
$ git push origin --delete gh-pages
- Публикуваме сайта от build директорията в нов remote бранч gh-pages
$ git subtree push --prefix=build origin gh-pages
Ето 3 стъпки за по-лесно публикуване на ново съдържание. Всъщност причината да пиша този пост е да тествам тази техника.
Напоследък някои компании са обвинявани, че прекаляват със
скеофоморфизма в продуктите си. Говоря за Епъл, но вероятно има и други, които ги имитират например.
Оказа се, че такава дума в българския нет не съществува. Затова реших да сложа тук малко информация по въпроса.
Според някои дефиниции, които изрових, скеоморф е обект, който има орнаментални характеристики на структурата,
която изобразява. Скеоморфи могат да бъдат използвани нарочно за да се придаде на даден обект
характерен и вече познат облик. Например това може да бъде отпечатана марка върху пощенски плик.
Алтернативна дефиниция на скеоморфа е елемент от дизайна или структурата, който има малко или никакво
практическо приложение, но е бил съществен в правенето на оригиналния обект. Тази дефиниция обаче е по-ограничена.
Малко връзки по темата
Всички искаме от раз да използваме най-новите и готини възможности
имплементирани от модерните браузъри, но има един малъък проблем - как
можем да използваме тези възможности и в същото време да сме сигурни, че
по-старите браузъри все пак ще покажат страниците по желания начин.
Това може да стане с помощта на полифилове.
Полифиловете са JavaScript инструменти, които репликират стандартните
приложнопрограмни интерфейси (АПИ-та) на модерните браузъри. В тази
своя
презентация
JavaScript гуруто Ади Османи показва как се използват полифиловете за
засичане на възможни функционалности в браузърите и как да правите свои
собствени тестове за такива неща.
Обърнато е внимание на страхотния инструмент
Modernizr, който използвах в един
от проектите ми миналата година.
Винаги ми се е искало да имам някаква възможност да знам колко общо съм
изхарчил по дадено направление за определен период в Epay.bg (Ипей) -
един логичен случай на употреба (use case).
Открих, че при нужда това може да стане чрез използването на това, което
има като възможности в Ипей и малко джаваскрипт в конзолата на добавката
за популярния браузър Firefox наречена Firebug
- може би най-популярния плъгин за дебъгване на уеб интерфейси при
разработката им.
За да получи нужната информация, потребителят трябва да направи
следното:
От началния екран (след логин в Ипей) да избере връзката озаглавена
“Всички движения“
След това може да бъде приложен филтър по кореспондент за да бъдат
извдени всички движения към ЧЕЗ примерно
След това ето този код може да ви даде информацията от клетките - т.е.
това може да позволи да се направи операция, която да изчисли колко пари
са изхарчени по определенно нещо.
jQuery("html body table.body tbody tr td center table#main_table tbody tr td#main_table form table.grid tbody tr.tr-2, html body table.body tbody tr td center table#main_table tbody tr td#main_table form table.grid tbody tr.tr-1") .each(function() { console.log($(this).text()); });
Надявам се кодът да е полезен на някого - как точно да стане
пресмятането оставям на желаещите да се дозанимаят.
Господин Якоб Нилсен споделя следното заключение в последния си
доклад относно
ползваемоста (usability) на мобилни сайтове сравнено с
приложения за мобилни операционни системи.
(Apps may remain better for tasks that are true applications, such as
photo editing — whereas mobile sites will be better for design
problems like e-commerce/m-commerce, corporate websites, news, medical
info, social networking, etc.)
Това твърдение наистина, по мое мнение, е вярно и всъщност е такова
откакто има напълно функционални браузъри базирани на
wеbkit - проектът с отворен код на Епъл.
Другото важно откритие не Нилсен е, че мобилните приложения трябва да се
оправят с правилата на компаниите правещи операционните системи като
Епъл и Гугъл и съответно да се налага да правят компромиси, които
избягват чрез сайтовете си.