Една библиотека завинаги: статията на Сергей Брин в „Ню Йорк Таймс“ за Google Books
Ще си позволя да преведа един цитат от статията на Сергей Брин относно проекта Google Books в „Ню Йорк Таймс“, който струва ми се обхваща най-здравословния довод за създаването на гигантската библиотека на Google:
Но огромното мнозинство от книгите, които някога са били написани, е недостъпно за всеки освен за най-упоритите изследователи в най-добрите академични библиотеки. Книгите написани след 1923 бързо изчезват в една литературна черна дупка. С някои редки изключения, човек може да си ги купи в малкия брой години, в който се печатат. След това могат да бъдат намерени само в изчерпващи се количества в библиотеките и магазините за книги втора ръка. С течение на времето, договорите биват изгубвани и забравяни, автори и издатели изчезват, а притежателите на правата е невъзможно да бъдат проследени.
Неизбежно, няколкото оцелели копия на книгите са оставени бавно да се разпадат или изчезват в пожари, наводнения или други бедствия. Когато бях в Станфорд през 1998, наводнения унищожиха десетки хиляди книги. За нещастие такива събития не са случайност - подобно наводнение се е случило в Станфорд преди 20 години. Това може да се прочете в „The Stanford-Lockheed Meyer Library Flood Report “ (б. пр. доклад за наводнение) публикуван в 1980 година, но самата книга вече не съществува.