Българските вестници: качество, количество или нещо повече
Блогът на в-к “Капитал” повдига въпроса за качеството на българските вестници,тема която ще бъде засегната в тазседмичния брой на седмичника. Въпросът крие повече нюанси от просто качеството на публикуваните в България вестници, споменавайки за повода за въпроса, който е продажбата на вестниците “Монитор”, “Телеграф” и “Политика” на една малка (съставета от два члена) политическа династия станала известна благодарение на няколко скандала. Отговарям си тук на няколко отвъпросите, които се задават там:
- Харесва ли ми това, което има на българския вестникарски пазар? Ако става дума за вестниците, които не са специализирани в определена област - не, с няколко изключения.
- Интересуват ли ме? Не ме интересуват отново с няколко изключения.
- Чета ли по-малко вестници отколкото преди? Да, определено чета по-малко вестници.
- Полезни ли са ми? Определено повечето не са ми полезни, освен анализите, интервютата и коментарите. Новините така или иначе идват отрадио, телевизия и интернет и то в много повече детайли. Не е ли голяма част от пресата просто преведена или препечатана информация от чужди източници.
- Опитват ли се да ме въвлекат в чужд дневен ред - да, особено таблоидите.
- И накрая въпросът моите интереси ли защитават или чужди? Въпросът е реторичен. Струва си просто да се спомене повода за материала - продажбата на трите вестника.
Изводът е - с изключение на сериозната преса, вестниците имат запазено място във времето загубено от българите, поради това, че спочти нищо не им помагат и защитават неясни интереси.